Нека разберем: доматът плод ли е, зеленчук или плод?
Горски плодове или зеленчук?
Свикнали сме да наричаме културите, които отглеждаме в градините си, „зеленчуци“. Доматите са точно там, където растат. Руският речник определя всяко тревисто растение с ядливи части като зеленчук – това може да включва листа, стъбла, плодове, луковици или корени. Доматът отговаря идеално на това определение. Самото растение се нарича домат, докато плодът се нарича домат. Следователно, доматът е зеленчук.
Ботаниците наричат доматените плодове „горски плодове“, защото под тънката си кора крият месеста пулпа и семена. Така са описани в научната литература.
Горските плодове са:
- месести, като портокали и пъпеши;
- сухи, като боб и ядки;
- костилкови плодове, като череши и сливи.
Доматът очевидно е месесто зрънце, точно като ябълките и крушите. Този езиков проблем става все по-объркващ – по някаква причина наричаме ябълките, крушите и портокалите плодове.
Терминът „бери“ е ботанически, докато думите „зеленчук“ и „плод“ се използват от кулинарна гледна точка.
Ядем зеленчуци сурови или варени като част от основни (т.е. солени) ястия, но плодовете са запазени за десерт. Тъй като доматите не се ядат със захар, спокойно ги считаме за зеленчуци.
И така, какво е плод? Това е заемка, навлязла в руския език не по-рано от 18 век. В английския език тази дума обикновено се отнася до всеки плод, отглеждан на растение. От тази гледна точка, плодовете на домат, ябълка или картоф (зелените, негодни за консумация) се наричат плод. Така че, доматът е едновременно зрънце, зеленчук и плод. Каква езикова странност!
Плодът на домата, тоест доматът, е не само вкусен, но и много здравословен. Съдържа огромно количество витамини и минерали, които дават жизненост и лекуват много заболявания. Високото съдържание на калий прави този плод важен за борба със сърдечно-съдовите заболявания, особено за тяхната превенция. Количеството витамин С в доматите е сравнимо с това в лимоните.
Редовната консумация на домати помага за елиминирането на вредния холестерол, подобрява чревната флора и повишава устойчивостта на организма към много инфекциозни агенти. Органичните киселинни соли, съдържащи се в доматите, претърпяват редица промени, след като бъдат абсорбирани от стомаха ни, свързвайки излишните киселини и предотвратявайки стареенето на организма.
Този невероятен плод, едновременно хранителен и нискокалоричен, предотвратява застоя на жлъчката и разгражда мазнините, като по този начин насърчава загубата на тегло и подмладяването. Той понижава кръвното налягане, предотвратява образуването на кръвни съсиреци и предотвратява сгъстяването на кръвта.
Малко история
Северна и Южна Америка се счита за родно място на доматите. Твърди се, че дивите сортове на това растение все още се срещат в Южна Америка. Христофор Колумб ги запознава с европейците през 15 век. Местните жители наричат плода, който заинтригува изследователя, нещо като „томатъл“, откъдето идва и името на културата – домат. Думата „домат“ е измислена от италианците, които наричат домата „златна ябълка“. Дълго време обаче европейците смятат този плод за негоден за консумация; той се отглежда за декоративни цели, украсявайки градински беседки, оранжерии и первази на прозорци. В продължение на няколко века Европа култивира растението, без да знае, че красивите му плодове са вкусни и здравословни, тъй като Библията не споменава нищо за тях.
Най-старата известна рецепта за домати е открита в готварска книга, отпечатана в Неапол през 1692 г.
През 18-ти век въпросът за годността за консумация е решен в полза на доматите; те стават годни за консумация и дори достигат до Русия. Но първоначално културата се е отглеждала единствено за декорация – плодовете никога не са узрявали напълно, което е правело невъзможно правилното оценяване на вкуса им.
Благодарение на агронома Болотов, доматите започнали да се отглеждат в градини, използвайки разсад специално за консумация. Те били считани за зеленчукова култура. Така руската кухня открила доматите и много скоро те започнали да се сервират с месо и риба.
Трудно е да се каже днес кой е изобретил пръв доматения сос; италианците и французите претендират за палмата за първото място, но целият свят се радва да консумира голямо разнообразие от сосове, пюрета и сосове, приготвени от домати.
Въпросът дали доматите се считат за плодове, зеленчуци или горски плодове е бил толкова належащ, че през 1893 г. Върховният съд на САЩ го е решил. Разрешаването на този привидно чисто езиков въпрос е определило размера на митата. Върховният съд на САЩ е постановил, че доматите се считат за зеленчуци, въпреки факта, че ботаниците ги наричат плодове (т.е. горски плодове). Излишно е да се казва, че плодовете, за разлика от зеленчуците, не са били облагани с мита.
Повече от сто години по-късно, на друг континент, същият въпрос възникна отново. Въпреки че доматите обикновено се наричат зеленчуци в световен мащаб, а в научната литература – горски плодове, въпросът не се считаше за решен на законодателно ниво. През 2001 г. съответните органи в Европейския съюз постановиха, че доматите са плодове. Това вероятно има значение и за митата. Така че, ако някой от Рим донесе домати във Вашингтон, те биха се превърнали от плодове в зеленчуци по време на трансатлантическия полет.
Любопитна казуистика оставя въпроса за имената отворен. Но това не пречи на доматите да се култивират по целия свят. Известни са над 10 000 сорта от тази култура. Доматите се консумират пресни, варени, пържени, осолени, консервирани, мариновани, сушени и се използват за приготвяне на сокове, сосове и коктейли. Тяхната хранителна и диетична стойност, изобилието от полезни елементи и положителното им въздействие върху човешкото здраве обясняват защо доматите се отглеждат в повечето градини и летни вили, в оранжерии, зимни градини и дори на лоджии и первази на прозорци.
Видео „Какво е зрънце?“
Гледайте това увлекателно и информативно видео и ще разберете защо един домат, по всички сведения, е зрънце.





